Направи дарение на училище!

Автор: Стефани Стефанова

Постмодернизмът възниква в условията на настъпилия религиозно-философски вакуум, който се характеризира със спада на доверие към идеологическите концепции и въздигането на релативизма. Като творческа постановка постмодернизмът представлява своеобразен континуум между интелектуалното, рефлексивното, деструктивното от една страна и етичното, естетическото и конструктивното от другата. Постмодернизмът няма ярки проявления във философията или историята, не е свързан с идеологиите, не търси и не утвърждава никакви истини. Постмодернизъмът се разглежда като реакция срещу масовата култура и като полицентрично състояние на етико-естетическия модел. Постмодернизмът може да се разглежда и като реакция срещу абсолютно доминираната от комерсиализация култура. Както всяко друго изкуство, така и изкуството на постмодернизма отразява света, но в неговия разпад като всъщност представя отсъствието на означаемото. Съвременното изкуство не вижда в художника онзи творец на висшите ценности.

Постмодернизмът в литературата се изразява с изобразяването на света в неговата хаотичност и сложност. Постмодерната литература е литература в епохата на две световни войни, време на научно-техническата революция и информационен бум. Терминът „постмодернизъм“ се употребява за обозначаване на развитието на литературата след средата на XX век. Постмодернизмът се разглежда, освен като контрапункт на модернизма, но и като негов приемственик. Има редица европейски автори, които определят това ново направление като „слабо свързано с културата“. Адорно я определя като култура, която понижава творческите способности на човек. Американският писател Джон Барт характеризира постмодернизма като художествена практика, която смуче соковете на изминалите вече течения и по своя характер постмодерната литература е литература за изтощението. А американският литературен теоретик Ихаб Хасан дефинира постмодерната литература като антилитература, която преобразува бурлеската, гротеската, фантастиката и други литературни жанрове и форми в антиформи. Според него, всички тези антиформи носят в себе си насилието, безумието, апокалиптичното и превръщат космоса в хаос. Голяма част от теоретиците на направлението се обявяват против опитите постмодернизмът да бъде представен като продукт от разпадането на модернизма. Двете направления се разглеждат в тяхното хармонично единство, защото те се допълват.

Теорията на постмодернизма е създадена от най-известните съвременни философи като Жак Дерида. Французинът определя текста като единствен възможен модел на реалността. Един от най-видните теоретици на постструктурализма – Мишел Фуко, смята постмодернизма за продължение на ницшеанската линия.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Цялата статия е публикувана в брой 116 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!