E-живот

В последната година разбрах, че не може да си сам, ама никак.

Сутрин ме буди е-будилника, дори ми напомня три пъти, да не забравя да се събудя.

После си пускам е-новините, дори ми припомнят какво се е случило докато съм спала.

Наред с това, е-обществото ми пожелава добро утро, с е-картички на разливащо се парещо кафе.

Ако ми е по-сънливо, може да съм на плажа или в студените Алпи, на тераса с дебели чорапи и горяща камина.

Каkвото настроение искаш  -  избираш от рано.

После проверка на е-мейли, за реклами, сметки, блогове и още непоискани съобщения – каквото дойде.

Кафето върви с е-цигарата, докато проверявам дали съм взела всички зарядни за през деня.

Слагам си е-слушалките, включвам си музиката и тръгвам на работа.

В офиса е-устройствата ми помагат да си свърша дневните, месечните, годишните задължения и отговорности.

Контактите ми са в е-бележника, а за да имам по-голяма сигурност /да не забравям/, срещите ми са в to do листа – със звуково напомняне.

След работният ден имам е-разговори – вайбър, месинджър и всякакви е-срещи, приятелски и роднински разговори.

Тренировките – он-лайн, да напомнят че сме в Ситуация , в която нямаш друг избор, освен да си е-активен.

Така минава ден, месец, година в е-отношения и е-мечти без е-планове, защото не знам дали ще мога да прегръщам, усмихвам, пътувам и мечтая без това важно Е- в живота ми.

Автор: Ваня Александрова - из "Дневникът"