Рядко ми се случва да имам заглавие преди да съм написал ревюто.
В случая с „Куклената къща“ на Туве Янсон мисля, че знаех за „Вретеното на умората“ някъде след шестия или седмия разказ. Ще обясня накратко.
Първо, вижте корицата и ми кажете на какво ви прилича нещото на нея. При мен това е сюрреално вретено, което, видяно отдалеч, е покрито със ситни надписи. С острите пръстчета като игли и съшитото копче вдясно – никой, дори самата художничка Люба Халева, не може да ме убеди, че това е нещо друго освен вретено. Едно адски уморено вретено – с оцъклен поглед, издаващ хронично безсъние, със заета с ръцете защитна поза и с пълна с малки остри зъби уста.
Как виждам връзката корица – текст на „Куклената къща“ на Туве Янсон?
12-те разказа в сборника са кой от кой по-уморителни. Внимавайте, не се захващайте с тях, ако сте във ведро настроение, защото ще ви се прииска набързо да спуснете щорите и задълго да се загледате в някой пръстов отпечатък на прашалия рафт.
Героите на Туве Янсон са странни. Често те са артисти, рядко – по своя воля. Хомосексуалисти пенсионери с пагубно еднообразно ежедневие; пазач на музей, чийто схванат врат не му позволява да види от посетителите повече от стъпалата им; наивен пътешественик на Хаваите; изтощен художник на комикси; нервен скулптор с опитомена маймунка.
Аурата на персонажите често залита към меланхолията, лекичко те побутва към ръба на пропаста, където ти се прищява да поблагодариш, че не си ти излезлият изпод пръстите на Туве Янсон човек. Защото тя може да е много жестока (не се лъжете по веселите муминтроли – прозата на финландката за възрастни няма нищо общо с онази приказна атмосфера), да разпъне героите си с карфици по стената и малко по малко да ги разлюспи доколкова, че стенанията им вече да идват не от тях, а от теб.
Историите в „Куклената къща“ често не свършват (а и не започват).
Те изглеждат като наслуки извадени фрагменти от нечий изтерзан живот – не са житейски кулминации, не са пречупващи мирогледа на този или онзи герой, а са просто студен разрез на умората и безизходицата, които неминуемо се таят у всеки от нас.
Разказите на Туве Янсон, неслучайно започнах с корицата, действат като вретено. С тях трябва да се действа изключително внимателно, защото имат мощта да те пронижат неочаквано и дълбоко.
Предупреждавам, дори умело да избегнете острието им, не бързайте да се радвате
и да потривате победоносно ръце – забравили сте малките зъбки, които вече са здраво впити в плътта ви.
Comments are closed.