Германската литературна пролет

Най-продаваната книга в Германия през миналата година беше романът “Измерването на света” от австрийския писател Даниел Келман. Тази книга впрочем продължава да оглавява списъците на бестселерите в немскоезичното пространство. Самият Келман е изненадан от огромния си успех:

“Това е уникален случай в живота на твореца, който трудно може да се повтори. Това е нещо чудесно, тъй като предизвиква съвсем друг интерес към цялото последващо творчество, а и създава разбира се икономическа основа, на базата на която човек може да работи.”

Досега от романа на Келман “Измерването на света” са продадени над 850 000 екземпляра; сключени са договори за превод на около 30 езика.

За международния престиж на германската литература допринесе несъмнено и учредената през 2005 “Германска литературна награда”. Тя се присъжда за най-добър немскоезичен роман на съответната година и неизбежно привлича вниманието в чужбина. Освен това наградата стимулира и то силно продажбите. Романът “Сиромасите” на лауреатката от миналата година Катарина Хакер веднага се нареди сред бестселерите.

Един литературен сезон е недостатъчен, за да се очертаят тематичните тенденции. Но като цяло може да се каже, че всички актуални обществени теми в Германия намират отражение и в литературата. Така например сред тазгодишната пролетна реколта прави впечатление присъствието на темата за старостта. Докато предметната литература се занимава с последствията от застаряването на обществото за социалните системи, в романите става дума за това какво означава остаряването за индивида. В своя дебют “Великден” Хариет Кьолер разказва потресаващата история на един бивш университетски професор, който страда от началните признаци на слабоумие и се опитва да избяга от своя кошмар като постоянно седи пред телевизора или крие лицето си зад вестника.

Известно е, че литературата не отразява пряко действителността, а я пречупва през собствените си призма и със собствените си средства. Това важи особено за утвърдения междувременно автор Георг Клайн. В актуалния си роман “Грях, доброта, светкавица” той заиграва с различните жанрове на развлекателната литература.

Освен дебютите на нови или малко познати автори, в пролетната програма на издателствата фигурират и много известни вече имена. Тук е Инго Шулце с “Мобилен телефон”, чието подзаглавие гласи “Тринайсет истории в стар стил”. В своята “Берлинска оргия” Томас Брусиг прави репортаж за “жените, секса и проституцията”, според съобщението на издателството. Вилхелм Генацино кара своите герои да страдат само от средносилни чувства: заглавието на неговата нова книга е “Средносилна носталгия”. Забелязваме отново присъствието на Петер Хандке. В "Кали. Една предзимна история” той отново подема любимата си тема за пътуването, като възможност за опознаване на света и на самия себе си.

И не на последно място 2007 е годината, през която двама от титаните на съвременната немскоезична литература отбелязват своята 80-годишнина. Както Мартин Валзер, така и Гюнтер Грас се представят с нови книги: под заглавие “Глупав август” Грас ще публикува стихотворения и рисунки, отразяващи скандала около членсовото му във войските на СС. В “Измъченото животно” пък Валзер е събрал балади, илюстрирани от дъщеря му Алиса Валзер.