Преди 115 години се появява първата история за крадеца джентълмен и ненадминат майстор на маскировката Арсен Люпен. Новелата "Арестът на Арсен Люпен" е публикувана в сп. Je sais tout ("Всичко знам") и пожънва голям успех. Оттогава излизат общо 17 романа и 39 новели за Люпен, събрани в общо 24 книги. Някои изследователи дори ги считат за 25, тъй като в романа "Тайната гробница" главната героиня Доротея разрешава една от 4-те приказни тайни на крадеца. 

Дали 24, или 25 - не е особено важно. Важен е авторът на историите за този измислен герой, пленил въображението на милиони читатели по света. А той е Морис Мари Емил Льоблан - прочутият френски писател. 

Льоблан се ражда на 11 декември 1864 г. в Руан, в семейството на Мари Емил Льоблан и Матилд Бланш Брои, които три години по-рано - през май 1861 г., сключват брак.

Морис получава средното си образование в прочутия лицей "Пиер Корней" в родния си град. Това достолепно учебно заведение е основано в далечната 1593 г. от ордена на йезуитите и е секуларизирано (отделено от контрола на църквата) чак през 1905-а, когато става изцяло светско. Разбира се, освен великия френски драматург Пиер Корней, на чието име впоследствие е наречен колежът, през годините там са получили образование още много други известни писатели като Бернар дьо Фонтенел, Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан, Андре Мороа. В лицея са учили още художниците Йожен Дьолакроа, Жан-Батист Коро и Жак Вийон, учените Шарл Никол и Пиер Луи Дюлон, министри, генерали, индустриалци, юристи, лекари.

След завършването на лицея Морис Льоблан записва право и продължава учението си в няколко държави. В крайна сметка напуска юридическия факултет и се установява в Париж. Там се отдава на белетристиката, като пише както кратки истории, така и романи. Тези му творби са силно повлияни от творчеството на Флобер и Мопасан, хвалени са от критиката, но нямат комерсиален успех и почти не се продават.

За да има стабилни доходи, Льоблан става сътрудник на няколко френски списания, за които пише кратки истории. Именно в списание - споменатото "Всичко знам", на 15 юли 1905 г. се появява и първата история за Арсен Люпен. Тя е написана по искане на редакторите на изданието, които са впечатлени от огромния успех на разказите на англичанина Артър Конан Дойл за детектива Шерлок Холмс и неговия приятел доктор Уотсън. 

Льоблан обаче подхожда по друг начин - не завърта своите истории около детектив, а около благороден крадец и майстор на мимикрията, който блести с изключителен ум и познания.

Изследователите са почти единодушни, че персонажът на Арсен Люпен до голяма степен е базиран на френския анархист Морис Жакоб (1879-1954) - сръчен обирджия, с ярко чувство за хумор, правел щедри жестове за своите жертви. Процесът срещу Жакоб през същата 1905 г. е бил една от най-горещите теми за пресата, в която до най-дребни детайли са разказвани "подвизите" на анархиста.

Други препратки са към "Пътешествие на неврастеника в банята", написана от Октав Мирбо през 1901 г. - там един от героите е крадецът джентълмен Артур Лебьо. Мирбо има и комедия - "Скрупули" (1902), с подобен персонаж.

Всъщност Арсен Люпен до голяма степен е наследник на прочутия авантюрист Рокамбол, създаден от Пиер дьо Терай в периода 1857-1870 г. Като него той често прави добрини, макар да нарушава закона. Тези, които Люпен побеждава с характерния си галски стил и огнен темперамент, са по-големи злодеи от него.

Историите за джентълмена крадец бързо набират популярност и две години по-късно, през 1907-а, Морис Льоблан започва да ги издава в книги. Те получават хвалебствени рецензии, а продажбите са толкова добри, че писателят на практика посвещава останалата част от кариерата си само на измисления от него персонаж. 

И това понякога му създава душевен дискомфорт. Също като Конан Дойл, който често изразявал смущение от популярността на Шерлок Холмс и считал, че успехът му на попрището на криминалния роман е отклоняване от неговите "по-респектиращи" литературни амбиции, и Льоблан е недоволствал от факта, че именно историите за Люпен му носят популярност и приходи. На няколко пъти той опитва да предложи нови герои, като например частния детектив Джим Барнет, но в крайна сметка се принуждава да ги "пришие" към Арсен Люпен. Той продължава да твори истории за крадеца джентълмен почти до края на живота си.

Разбира се, Морис Льоблан не остава в историята само с тези криминални истории. Той има два забележителни научнофантастични романа: "Трите очи" (Les Trois Yeux, 1919), в който учен осъществява визуален контакт с триоки жители на Венера; и "Голямото събитие" (Le Formidable Evènement, 1920), в който земетресение създава ивица земя, свързваща Англия и Франция.

Освен историите за Арсен Люпен френският писател е написал близо 30 романа, започвайки от "Една жена" (1893) и завършвайки с "От полунощ до сутринта" (1937). Той е награден с най-високото френско отличие - Ордена на почетния легион, за заслугите си към литературата.

Морис Льоблан умира на 6 ноември 1941 г. в Перпинян, на 76-годишна възраст, и е погребан в парижкото гробище Монпарнас. По ирония на съдбата по-малката му сестра Жоржет - известна актриса и оперно сопрано, почива само няколко дни по-рано - на 27 октомври 1941 г., когато е на 68 г.