Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Роман на българка ще се преподава в Мексико

БЪЛГАРСКА ГОРДОСТ

Роман на българка ще се преподава в Мексико

Авторката Кристин Димитрова е майката на Папи Ханс

Кристин Димитрова /Снимка: Личен архив на авторката/

Романът "Сабазий" на българската писателка Кристин Димитрова ще се преподава в Мексико, в курс по европейска литература в Националния автономен университет. Преводът на книгата е на Рейнол Перес Васкес.

Каква е темата на романа, та е предизвикала този интерес? - Самата авторка казва пред една медия, че не мисли, че романът й е "спечелил доверието на българския читател", но затова пък мексиканците май са се "припознали" в него.

А всъщност, става въпрос за нашенския преход, пречупен през мита за Сабазий - бог Дионис. Очевидно, независимо от географските ширини, има теми, които звучат близко на наглед съвсем различни народи. В това е всъщност и силата на литературата и на таланта на пишещите - да пишат общочовешки романи.

Кристин Димитрова /Снимка: Личен архив на авторката/

За отбелязване е, че Кристин Димитрова написва романа си "Сабазий" още през 2006 г. и печели анонимен национален конкурс на издателство "Инк" за роман по програма "Митовете" на шотландското издателство "Canongate".

Книгата е отпечатана в Мексико през 2017 г. в поредицата "Coleccion Cultura Universitaria" на издателството на Националния автономен университет в Мексико сити.

Романът "Сабазий" е публикуван и в Русия, Румъния и Германия.

Кристин Димитрова /Снимка: Личен архив на авторката/

В интервю пред Огнян Стамболиев авторката споделя:

"Историята е за един музикант, който се опитва да се реализира...Дионис има много имена. В различните епохи и сред различните древни народи е бил познат с различно име - Сабазий, Загрей, Бакхус са все негови проявления. Митовете са аморфни - възникват един от друг и се трансформират един в друг. Избрах името Сабазий, защото то е тракийското. И всъщност по-старото. Направих добре, защото по онова време в интернет имаше само едно-единствено споменаване на това име, и то беше въпрос: "Кой е Сабазий?". Сега влезте в интернет и ще видите каква лавина от хотели и вина са наречени на него. Щастлива съм, че участвах в това. Но такава е и същността на Сабазий/Дионис. Той се ражда и умира".

Снимка: Личен архив на авторката

Парадоксът е, че Кристин Димитрова сякаш е по-позната като писател в чужбина, отколкото у нас. Стихове, разкази и есета на Кристин Димитрова са публикувани в антологии и литературни издания в 36 държави на 27 езика, в повече от 20 страни по света. Тя е автор на 12 стихосбирки, като "На гости у часовникаря" е издадена в Ирландия, а "Моят живот на квадрати" - във Великобритания. Превежда от английски преди всичко поезия: Джон Дън, Луис Карол, Марк Странд и др. Два пъти е получавала наградата на СПБ за "Специални постижения". Стихове и разкази на Кристин Димитрова са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Англия, Беларус, Босна и Херцеговина, Германия, Ирландия, Исландия, Италия, Канада, Литва, Македония, Мексико, Полша, Русия, САЩ, Словения, Сърбия, Турция, Унгария, Франция, Холандия, Хърватия и Швеция.

Сред колеги поети от различни страни, на международен форум /Снимка: Личен архив на авторката/

Кристин Димитрова е автор с широко жанрово амплоа в литературата, и също така - изкусен преводач. Носител е на Годишните награди на в.в. "Труд" и "Век 21", на наградата за поезия "Златната метафора" на издателство "Аб", на наградата "Иван Николов" на издателство "Жанет-45", носител на няколко награди за разказ, на наградата на Сдужението на български писатели за поезия и на Съюза на българските преводачи за поезия за превод на Джон Дън; носител на наградата "Рицар на книгата", годишна награда на Асоциация Българска книга за журналистически принос към книгоиздаването, на наградата на Министерство на културата и община Пловдив "Христо Г. Данов" в категория "Българска художествена литература" за романа "Сабазий" (2008) и мн. др.

Със съпруга си, който почина през май тази година /Снимка: Личен архив на авторката/

Кристин Димитрова е родена през 1963 година в София, в семейството на майка - редактор в някогашното издателство "Народна просвета" и баща - минен инженер. Първата й литературна изява е стихотворение, публикувано в "Литературен вестник". От малка не може да "наклони везните" към едното, или другото, раздвоена между поезията и прозата. Към това се добавят и преводите на автори, които харесва. Съпруга е на покойния проф. Владимир Трендафилов - блестящ критик и преводач и майка на дъщеря и син - Константин Трендафилов, по-известен като Папи Ханс, който също като майка си твори "разкъсван" между поезията и прозата. Припомняме, че дебютната му стихосбирка бе "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?" (2016 г.), а романът му "Затворисърце" (2017 г.) бързо намери своята публика сред младите. Всъщност, Кристин е редактор на книгата на сина си.

Кристин с майка си и сина си Константин-Папи Ханс

Кристин Димитрова е автор на десетки книги с поезия: "Тринадесетото дете на Яков", "Образ под леда", "Хората с фенерите", "Сутринта на картоиграча" и др.; на белетристика: "Любов и смърт под кривите круши", "Тайният път на мастилото", "Сабазий" и др. Съсценарист е на Георги Дюлгеров на филма "Козел", и на Светла Цоцоркова на филма "Етиен"; съставител и преводач на много книги от чужди автори.

Със съпруга си, покойния проф. Владимир Трендафилов

Кристин Димитрова е истинско явление в интелектуалния живот на България, което разширява културния ни хоризонт към други страни в света, та чак до Латинска Америка.

Откъс от романа "Сабазий":

"...Сабазий - чужденецът, освободителят, кръвожадният, пияният, лъжецът, разгулникът, аскетът, красивият, лудият, непризнатият бог - дойде късно на Олимп, макар да бе от древните по-древен. Син на Зевс и простосмъртната Семела, той дълго трябваше да доказва, че е достоен за пантеона на нечовеците. И го правеше нечовешки.

Наричан още Дионис, Бакхус или Загрей, Сабазий беше тракиец по произход. Че е чужденец, на Олимп личеше и от друго. Гръцките богове можеха всичко, но не и да умрат. За разлика от тях, Сабазий познаваше смъртта. Затова го наричаха още "Дитирамбос", което значи "Онзи от двете врати", "Елевтериос" - "Освободителя" и "Двойнородения", защото само той бе успял да се завърне от мъртвите.

Истината е, че преди него египтянинът Озирис, разкъсан от врага си Сет, бе падал в плен на смъртта, а после, сглобен част по част от Изида, се бе преродил, за да тържествува. Мнозина твърдят, че в Тракия са го познавали като Сабазий. В такъв случай ще излезе, че синът на смъртната Семела е по-древен от баща си Зевс. Сред тракийците има и друг, който предявява права върху наследството на Озирис, и навярно поради това този друг рядко се е засичал в общ мит със Сабазий. Защото то е като да събереш един човек със сянката му и после да се чудиш кой кой е.

Сабазий, бог на щастието, болката и абсурда, се счита още за покровител на театъра, земеделието, цивилизацията. Свещените му предмети са бръшлян, леопард, лоза, вино, змия, бик, фалос. И ако някой от тях се появи сред думите или в живота, значи и Сабазий не е далеч...

- Мога ли да ви помогна с нещо? - попита висок рус мъж с есесовска прическа, който отвори вратата още преди да съм докоснал бутоните. Беше издокаран в някакъв кафяв кафтан, който му стоеше като шоколадова заливка, но това не подслаждаше физиономията му. И докато думите му ми предлагаха помощ, тялото му ми препречи пътя.

- Търся Сабазий.

- А той очаква ли ви?

- Той ми е чичо.

Фашистът се консултира по GSM-а и просто се отстрани от вратата.

В антрето лъхаше климатик. Над главата ми се извиваше стълбището с перила от ковано желязо. Стените бяха открай докрай бели, като всичко, което никога не е било използвано. Не знаех къде отивам и затова просто се качих нагоре. На втория етаж имаше кушетка с крачета от лъвски нокти в стил Луи Бог-знае-кой-си. Върху нея по гръб се беше отпуснал човек с жълт костюм и похъркваше с отворена уста. Сакото му се беше навило под главата, а горното копче на панталоните му беше разкопчано. Стори ми се познат, особено достолепната му брадичка, която в момента стърчеше във въздуха. Една врата се отвори на последния етаж и на правоъгълния й фон се очерта стройна фигура с разгащена широка риза.

- Хайде де, откога те чакам!

Къдравата му коса висеше около лицето на жилави пружини. Стори ми се, макар че не можех да бъда сигурен, че силуетът от вратата ме чакаше да изкача стълбите усмихнато. Приближих го. Наистина се усмихваше. И тогава видях това, което винаги ме е ужасявало у Сабазий. Едното му око беше кафяво, а другото - синьо.

Подадох ръка да се ръкуваме, а той ме прегърна. Под отпуснатата му риза се стегнаха мускули като прешлените на питон удушвач. Сабазий нагласи лицето ми на светлината от вратата като художник и се отдалечи, за да го види по-добре.

- Колко си пораснал! - гласът му беше тънък и много тих.

- Отдавна не са ми го казвали. Освен това си само пет години по-голям от мен.

Роднинството ми със Сабазий по принцип не се споменаваше в нашето семейство, а през последните пет минути ми се напомняше по всякакви начини. Той закима и даде знак да го последвам навътре в офиса. Поколебах се.

- Долу един човек лежи на канапето. Да не му е лошо?

- А, това трябва да е Силен. Малко се поувлече снощи. Абе направо се оля. Да не е повръщал?

- Мисля, че не. Това Силен депутатът ли е?

За Сабазий отговорът изглежда бе толкова очевиден, че не си направи труда да го даде. Помещението, в което влязох, се оказа празно, с малки изключения. Средата му беше заета от грандиозно бюро, върху което имаше включен лаптоп и няколко бутилки вино с разнообразни етикети. До стената бяха изправени три мраморни статуи. Лицата им - едното безносо - бяха застинали в мъчително съвършенство. Мраморните им тела като че ли се огъваха под натиска на тежък насрещен вятър и мускулите им така плавно изпъкваха, че очаквах едва ли не на пипане да се окажат топли. Първата статуя нямаше ръце, втората - крака, а третата беше загубила всичко, освен торса си.

Вероятно докато ги гледах, осъзнах, че не сме сами. До празната камина на отсрещната стена стоеше тъмнокоса жена, която до този момент не беше произнесла и дума. Очите й бяха оградени с гъсти черни мигли. Напомняха ми на коледни венци с висяща по средата сребърна камбанка. Наблюдаваха ме, без да трепнат, като че ли само тя имаше правото да ме гледа, а аз нея - не. Косата й се спускаше на извивки около бледото й лице, а на врата й висеше колие с камъни, бистри като крокодилски сълзи. Посегнах да докосна една от статуите и тя се озова между мене и тях. Толкова бърза реакция не бях виждал и сред музейните работници.

- Персефона, отпусни се, моля те, ние сме роднини.

Тя отиде зад гърба му и започна да го разтрива. Сабазий се отпусна в ръцете й като котка. Персефона му възрази, че той не е човекът, който ще й хвали роднинските връзки, като ни за миг не сне поглед от мен. Почувствах се в центъра на някаква домашна сцена, в която не бях предвиден. Огледах се къде да седна, но Сабазий беше заел единствения стол в офиса. Опипах тревожното лице на една от статуите.

- Истински ли са?

- Миналата година ги изровиха. Били са под земята повече от две хиляди и петстотин години. Много ги харесвам, успокояват ме. Понякога дори ми се струва, че искат да ми кажат нещо."

Снимки: Кристин Димитрова facebook

Още

Писателката Теодора Димова: Човекът е обречен без съзнание за общност

Писателката Теодора Димова: Човекът е обречен без съзнание за общност

Още

Писателят Илко Минев  - един българин, евреин по религия, който живее в Бразилия

Писателят Илко Минев - един българин, евреин по религия, който живее в Бразилия

Още

„Светът на Николай Хайтов“ от личния архив на писателя представят в Пловдив

„Светът на Николай Хайтов“ от личния архив на писателя представят в Пловдив

Още

Журналистът-писател Райко Байчев: Няма нищо по-старо от новина, публикувана преди 20 минути

Журналистът-писател Райко Байчев: Няма нищо по-старо от новина, публикувана преди 20 минути

 

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

Панчо Владигеров се опитал да спаси от смърт Сашо Сладура

125 години от рождението на автора на рапсодията "Вардар"

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани